Български | English
 

 

 

 

 

За контакти: 

 

0877 / 10 30 08

 
 
 
 

ТЕМА 1: МАКРОИКОНОМИКА:


• Да се изясни същността на макроикономиката като наука и да се обосноват нейните микроикономически основи;
• Да се характеризират основните парадигми в икономическата теория;
• Да се опишат макроикономическия кръгооборот и движението на основните потоци в националната икономика;
• Да се изведат равенствата между съвкупни доходи и съвкупни разходи и между добавки и изземвания в макроикономиката.
Макроикономиката е наука за поведението на националната икономика в нейната цялост. Съвременната макроикономика се изгражда на основата на микроикономиката.


ТЕМА 2: МАКРОИКОНОМИКА:БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ


• Да се дефинира БВП и да се изведат различните подходи за неговото измерване;
• Да се характеризират производни на БВП макроикономически показатели;
• Да се анализират различни ценови индекси, с помощта на които се измерва общото ценово равнище и се елиминира влиянието на цените при сравняване на макроикономическите показатели във времето;
• Да се определят верижните индекси на реалния брутен вътрешен продукт и неговия дефлатор.
На основа на равенството между съвкупните доходи, съвкупните разходи и стойността на крайната продукция националните статистики измерват БВП. Той представлява съвкупността от пазарните стойности на всички крайни продукти и услуги, произведени в рамките на дадена държавна територия за определен период от време (обикновено една година). БВП се измерва чрез три подхода: разходен, доходен и производствен.


ТЕМА 3: МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ НА СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ И СЪВКУПНО ПРЕДЛАГАНЕ


• Да се дефинира съвкупното търсене в макроикономиката и да се опишат причините за обратната връзка между количеството търсен реален БВП и неговия дефлатор;
• Да се характеризират факторите, водещи до промяна на съвкупното търсене и до изместване на неговата крива;
• Да се направи разлика между краткосрочно и дългосрочно съвкупно предлагане и да се очертаят спецификите на техните криви;
• Да се анализират факторите, които променят краткосрочното съвкупно предлагане, както и тези, които засягат едновременно краткосрочното и дългосрочното съвкупно предлагане.
Съвкупното търсене изразява вътрешната функционална взаимовръзка между равнището на цените (дефлатора на БВП) и търсеното количество реален БВП. Търсеното количество реален БВП е сума от търсените от домакинствата потребителски стоки и услуги, търсените от фирмите инвестиционни стоки, търсените от правителството стоки и услуги, и търсения от чужденците нетен износ.Кривата на дългосрочното съвкупно предлагане е непрекъсната функция, изразяваща взаимовръзката между съвкупното количество предлагани стоки и услуги в дългосрочен период (дългосрочно предлагания реален БВП) и равнището на цените (дефлатора на БВП) при равни други условия. Тя е вертикална права линия, тъй като обемът на дългосрочното съвкупно предлагане не зависи от равнището на цените


ТЕМА 4: МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ НА СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ И СЪВКУПНО ПРЕДЛАГАНЕ
 
• Да се характеризира макроикономическото равновесие на съвкупно търсене и краткосрочно съвкупно предлагане при норма на безработица, равна на естествената, по-ниска или по-висока от нея;
• Да се опишете и обясните реалното развитие на българската икономика в периода след деветдесетте години на XX век;
• Да се проследят промените в макроикономическото равновесие, предизвикани от изменения в съвкупното търсене и краткосрочното съвкупно предлагане;
• Да се систематизират основните макроикономически теории
Макроикономическо равновесие на съвкупно търсене и съвкупно предлагане е състояние на икономиката, при което търсеното количество реален БВП е равно на краткосрочно предлаганото количество реален БВП при определено равнище на цените. Равновесното количество реален БВП и равновесното равнище на цените са съответно количеството и ценовото равнище в състояние на макроикономическо равновесие, т.е отговарящи на пресечната точка на кривата на съвкупното търсене и кривата на краткосрочното съвкупно предлагане.
 

ТЕМА 5: СЪВКУПНИ РАЗХОДИ

• Да се определят относителните тегла и да се характеризира динамиката във времето на компонентите на съвкупните разходи;
• Да се конструират функции на потребление и спестяване и да се анализират факторите, които изменят личните потребителски разходи и спестяванията;
• Да изчислят средните и пределните склонности към потребление и към спестяване;
• Да се анализират реалните функции на потребление и спестявания за българската икономика.
Компоненти на съвкупните разходи са личните потребителски разходи, брутните инвестиции, правителствените покупки и нетния износ. Основен компонент на съвкупните разходи са личните потребителски разходи, чийто относителен дял е около две трети от БВП.


ТЕМА 6: СЪВКУПНИ РАЗХОДИ

• Да се направи разлика между брутни и нетни инвестиции;
• Да се изведе функцията на инвестиционно търсене и да се определи акселератора на инвестициите;
• Да се обяснят причините за независимостта на правителствените покупки от размера на дохода;
• Да се дефинират функциите на износа, вноса и нетния износ, и да се опишат факторите, водещи до тяхното изменение.
Равнището на брутните инвестиции зависи от лихвения процент, амортизациите, субсидиите, данъчните облекчения, очакваната инфлация, очаквания нетен доход, очакваната печалба, степента на използване на наличното оборудване. Лихвеният процент е в отрицателна връзка, а очакваната инфлация - в положителна връзка с обема на инвестициите. Тези два фактора могат да се обединят в един - реалния лихвен процент. Колкото по-висок е реалният лихвен процент, толкова по-малки са инвестициите.
 

ТЕМА 7: РАЗХОДНО РАВНОВЕСИЕ

• Да се дефинират съвкупните разходи и да се направи разграничение между независими и предизвикани съвкупни разходи;
• Да се конструират таблица и функция на съвкупни разходи в затворена и в отворена икономика;
• Да се изчислят пределните склонности към внос, към данъчно облагане и към разходи;
• Да се изясни същността на разходното равновесие в макроикономиката.
Планираните съвкупни разходи са сума от планираните разходи за лично потребление, инвестиции, правителствени покупки и нетен износ. Взаимовръзката между планираните съвкупни разходи и реалния БВП при равни други условия дава функцията на съвкупните разходи, която се представя в дискретен и непрекъснат вид съответно чрез таблица и крива на съвкупните разходи. Съвкупните разходи се разделят на два вида: независими и предизвикани.


ТЕМА 8: МУЛТИПЛИКАТОР НА НЕЗАВИСИМИТЕ СЪВКУПНИ РАЗХОДИ

• Да изведете определение за мултипликатор на независимите съвкупни разходи;
• Да се обясни какъв е видът на мултипликатора при различни обхвати на макроикономиката;
• Да се дефинира същността на данъчния мултипликатор, мултипликатора на трансферните плащания и балансирания бюджетен мултипликатор;
• Да се обединят равновесието на съвкупно търсене и съвкупно предлагане, и разходното равновесие в едно общо равновесие на стоковите пазари.
Мултипликатор (на независимите съвкупни разходи) e числото, с което се умножава изменението на независимите съвкупни разходи, за да се постигне изменение на реалния БВП, което осигурява разходно равновесие.


ТЕМА 9: ПАРИ И БАНКОВА СИСТЕМА

• Да се дефинира същността на парите и да се характеризират техните форми и функции;
• Да се дадат определения за парична маса и за парична база, и да се опише съдържанието на различните парични агрегати;
• Да се класифицират различните видове финансови посредници и да се анализират извършваните от тях услуги;
• Да се опишат различните видове резервни норми и да се изведат депозитния мултипликатор и паричните мултипликатори.
Парите са едно от най-сложните и универсални творения на човешката история. Те Представляват широк спектър от фондове, притежаващи различна степен на ликвидност, като банкноти, монети, пътнически чекове, безсрочни и срочни депозити и др. Парите изпълняват четири основни функции: разменно средство, мярка на стойността, платежно средство и средство за натрупване. Те биват четири вида: стокови пари, осребрими книжни пари, неосребрими пари и кредитни пари.

ТЕМА 10: ПАРИ И БАНКОВА СИСТЕМА

• Да се обосноват същността, целите и задачите на централната банка;
• Да се очертаят основните инструменти на парична политика;
• Да се характеризира количествената теория за парите и да се коментират мотивите за задържане на пари в брой;
• Да се дефинира равновесието на паричния пазар и да се анализира неговата динамика.
Централната банка е държавно учреждение, отговарящо за регулирането и контролирането на финансовите посредници и пазари в страната чрез провежданата от нея парична политика. Тя изпълнява множество обслужващи и контролиращи функции спрямо финансовите посредници, държавния бюджет и населението. Паричната политика може да бъде експанзионистична (насочена към преодоляване или предотвратяване на рецесията) и рестриктивна (насочена към ограничаване на инфлацията). Централна банка на България е Българска народна банка (БНБ). Понастоящем в България функционира паричен съвет, който представлява система на финансова организация на макроикономиката, при която централната банка не финансира бюджета, не рефинансира финансовите посредници и не провежда политика на открития паричен пазар.

ТЕМА 11: ОБЩО РАВНОВЕСИЕ НА СТОКОВИЯ И НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР

• Да се направи връзка между равновесията на стоковия и паричния пазар и да се опише предавателният механизъм на лихвения процент;
• Да се анализира ефективността на паричната политика;
• Да се опишат времевите лагове на паричната политика;
• Да се класифицират различните предавателни механизми на паричната политика: на лихвения процент, на реалния баланс, на реалното богатство и на валутния курс.
Съществуват четири предавателни механизма на паричната политика, чрез които динамиката на паричното предлагане променя съвкупното търсене. Това са механизмите на лихвения процент, на реалния баланс, на реалното богатство и на валутния курс. Според механизъма на лихвения процент при равни други условия увеличаването (намаляването) на паричното предлагане води до спадане (покачване) на лихвения процент, до повишаване (понижаване) на планираните инвестиции, а с това и до увеличаване (намаляване) на съвкупните разходи, на съвкупното търсене и на реалния БВП. При механизма на реалния баланс увеличаването (понижаването) на паричното предлагане при равни други условия води до нарастване (намаляване) на реалните пари, до увеличаване (спадане) на инвестициите, независимо от динамиката на лихвения процент и до съответно нарастване (намаляване) на съвкупните разходи, на съвкупното търсене и на реалния БВП.


ТЕМА 12: ОБЩО РАВНОВЕСИЕ НА СТОКОВИЯ И НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР

• Да се дефинира избутващия ефект на правителствените покупки;
• Да се обоснове същността и предимствата на комбинираното използване на фискална и парична политика;
• Да се представят основните схващания на кейнсианците и монетаристите относно стабилността на икономиката и провеждането на различни макроикономически политики;
• Да се анализира общото равновесие на стоковия и на паричния пазар чрез IS-LM модела на съвкупното търсене.
Паричната политика и фискалната политика не действат самостоятелно. IS-LM моделът на съвкупното търсене дава възможност за двумерна интерпретация на едновременното равновесие на стоковия и паричния пазар. Това е модел за комплексен анализ на факторите, определящи съвкупното търсене, който се отнася до постигането на едновременно равновесие на стоковия и на паричния пазар. Моделът се извежда при предположението за постоянно ценово равнище, а при допускането за променливо равнище на цените той служи като основа за извеждане на кривата на съвкупното търсене.
Кривата IS e непрекъсната функция, показваща съответствията между реалния БВП и лихвения процент при наличие на разходно равновесие. Кривата LM е непрекъсната функция, показваща съответствията между реалния БВП и лихвения процент при наличие на равновесие на паричния пазар. Тя показва равенство между предлаганото количество реални пари и търсеното количество реални пари, зависещо от предпочитанието към ликвидност. В обичания случай кривата е с положителен наклон, като наклонът й определя ефективността на фискалната политика.
Пресечната точка на кривите IS и LM задава IS-LM равновесието, което показва паралелно равновесие на стоковия и на паричния пазар. То се постига при една единствена комбинация между реален БВП и лихвен процент, и се изразява графично чрез пресечната точка на кривата IS и кривата LM. IS-LM равновесието има устойчив характер, защото при всяко отклонение от него се задействат механизми, които придвижват реалната икономика към едновременно общо равновесие на двата пазара.